Дифилоботриоза (Diphyllobothriosis) е заболяване по месоядните животни и човека, разпространено в районите, където се консумира сурова риба, заразена (инвазирана) с плероцеркоид.

Етиология

Заболяването се причинява от тении от рода Diphyllobothridae, но най-често разпространената е D.Latum. Полово зрялата форма паразитира в тънките черва на  крайния гостоприемник (човек и рибоядни животни) и може да достигне внушителни размери. Например, при човека достига до внушителните 15 метра. Тялото на тенията е сплеснато с 1,5 см ширина и съставено от членчета, около 1000 на брой. Тенията се закрепва за лигавицата на червата посредством две ботрии. Всяко членче има по един или два комплекта полови органи, от които се отделят яйца в червото на гостоприемника.

Чрез изпражненията на гостоприемника, яйцата попадат във водата и от тях се развива корацидий. Чрез ресничките си, корацидиите плуват във водата докато намерят междинен гостоприемник. Обикновено това са рачета от родовете Ciclops и Diaptomus. В тялото им корацидиите загубват ресничките си и попадат в коремната кухина, където за две до три седмици се развиват в процеркоид.

Процеркоидът е с продълговата форма и достига до 0,5 мм дължина. Тъй като  инвазираните ракообразни са храна за различни видове риби (щука, михалица, костур, пелед и др.), при поглъщането им процеркоидът преминава през чревната стена на рибите и се предвижва до вътрешните органи и мускулатурата, където се локализира. Там се развива до следващата форма – плероцеркоид, който достига дължина от 1 - 2 см. Тази форма е инвазиоспособната. Ако плероцеркоидът попадне, чрез консумация на сурово месо от риба в храносмилателния трак на рибоядни животни и/или човека, за 2 седмици достига полова зрялост и започва да отделя яйца. В крайния гостоприемник, паразитите могат да преживеят повече от 10 години.

Патогенеза

Паразитът нанася значителни травматични увреждания на чревната мукоза и усвоява значителни количества хранителни вещества. Полово зрелите форми поемат значителни количества витамин В12 и фолиева киселина.

Епизоотология

Заболяването може да се предизвика от суровоядство на инвазирана риба, най-често щука, костур или михалца. Инвазираните риби не боледуват. Фактор за поддържане на инвазията са големи групи хора около водоемите, при неспазване на санитарните изисквания.

В България съобщенията за откриване на инвазирани риби са единични. Има литературни данни, че заболяването съществува в устието на р. Дунав. Според други автори има значителна инвазия в някои скандинавски страни, където традиция изисква да се консумира сурова риба.Клинични признаци и диагноза

Клиничните признаци при опаразитените хора са специфични, но не са обект на разискване в тази статия и не са от компетентността на автора. Опаразитените с плероцеркоид риби не проявяват клинични признаци.

Профилактика и терапия

Профилактиката на заболяването се основава на постоянен ветеринарно-санитарен контрол. Усилията се насочват към преработка на рибата и унищожаване на причинителя. Около водоемите не се допуска наличие на отходни канализационни води или директно заустване в тях.

Месото на инвазираните риби се подлага на замразяване при температури -20°С до -22°С за 6 до 8 часа, осоляване за 3 - 4 дни, термична обработка при 45°С до 55°С за 10 -15 мин, при което причинителят умира и няма опасност за консумация.

Всичко необходимо за профилактиката, диагностиката, ликвидирането на причините за болеста, ликвидиране на възникнало заболяване, дезинфекцията  и добрата фермерска (производствена) практика можете да получите от нас, като кликнете върху бутона "ДА, Нуждая се от услугите на РИБАРСТВО.ЕС" и опишете във формата Вашата нужда. Ще Ви потърсим в рамките на работния ден. Благодарим Ви за доверието!