Броят и размерът на рибите, които се отглеждат контролирано в аквакултурната ферма, често е обект на сериозни спекулации. Най-често критиките са свързани с механично пренасяне на "усещането" ни за нуждите от пространство на отделните екземпляри и нашето желание рибите да растат здрави и да се чувстват добре. Според проф. Джими Търнбъл (Jimmy Turnbull) от Института за аквакултура на Университета в Стирлинг (Великобритания), повечето от нашите страхове са плод на недостатъчна информираност.

В тази статия изследваме връзката между здравния статус, условията за живот и гъстотата на отглеждане на рибата в аквакултурната ферма и ще се опитаме да изясним, как изследванията по темата могат да доведат до по-добро разбиране на проблема и до появата на по-успешни фермерски практики.

Разбирането на много хора за "благополучие на животните" е провокирано от образа на наблъскани в малки клетки кокошки-носачки и това се пренасят механично и към аквакултурата. В действителност, подобни екстраполации трябва да се правят с изключително голяма доза предпазливост.

Отглежданите от земеделските стопани животни, включително птиците, живеят в свят с две измерения. По тази причина, оценката за гъстотата на отглеждане може да бъде направена като се използват стойности за брой животни на квадратен метър или тегло (биомаса) на квадратен метър. От друга страна, рибите обитават триизмерен свят и за това оценките за тяхната гъстота не се правят на "квадратен метър", а в обем.

В общия случай, отглежданите екземпляри предпочитат да се събират в група (стадо, пасаж) и да живеят заедно, но при определени обстоятелства променят поведението си и започват да защитават теротория. Защитената територия най-често е свързана с особеностите на водния басейн или резервоара, в който се отглежда рибата, но също така може да бъде участък около източника за храна. Във всички случаи, защитата на територия е свързана с агресивно поведение и ограничения за някои от обитателите.

Много са аспектите на средата, които влияят на промяната на поведението на рибите, като по-важните са особеностите на вида, достигането на определен стадий в развитието, гъстотата на отглеждане, скоростта и температурата на водата и разбира се, технологичното решение за подаване на храна в басайна. Въпреки това, здравето на рибите, "благосъстоянието" и производителността им биха пострадали, ако отглеждането се извършва под определен праг на гъстота.

Дори когато има възможност да обитава по-голям обем, пасажът може да предпочита част от  него. Например, при много ниски температури, младите екземпляри на атлантическата сьомга предпочитат да се скупчат в долната част на басейна и да остават в относителен покой. Други фактори, които влияят на стадното чувство на рибите, са нивото на осветеност и броят им в клетките. Съществуват доказателства в подкрепа на твърдението, че гъстотата на пасажа нараства с нарастване на осветеността.

Тъй като в общия случай рибите не заемат целия обем, който им е предоставен, средната гъстота на отглеждане, схващана като брой животни в единица обем или биомаса в единица обем, не е непременно добър индикатор за условията на техния живот и "благополучие". По тази причина сме принудени да въвеждаме други величини за гъстота и тежест. За проточни резервоари например е по-удачно да се използва поток на биомасата (килограм риба на литър вода за минута).

От всичко написано става ясно, че "гъстотата на отглеждане" не е най-важният фактор за пълноценния живот на рибите. Ако "въоръжени" с това знание се запитаме какво е влиянието й върху здравето, "благополучието" и продуктивността на животните, нещата ще станат още по-сложни. Ако просто увеличим броя на рибите във водния басейн, резервоара или клетката, това може и да не нанесе вреда или да доведе до директни загуби. Много по-пагубен ефект може да има взаимодействието в пасажа при новите условия, или да речем качествата на водата във фермата. Взаимодействието най-често се свързва с проява на агресия, която води до физически увреждания или до ограничаване на достъпа до храна, а качествата на водата се свързват с нивото на кислород и нарастване на амоняка в някои части на клетката. Следователно, гъстотата на отглеждане има по-скоро индиректно въздействие.Има ли изобщо гъстотата на отглеждане някакво значение? Има, разбира се, но като общ показател за състоянието на аквакултурната ферма. В твърде широки граници на този показател можете да получавате едни или други резултати, които зависят от количеството и качеството на водата и много други фактори, включително храненето. Все пак, въпреки сложните взаимовръзки на процесите в производството, ако постоянно увеличавате гъстотата на отглежданата риба, неизбежно ще достигнете състояние, след което трябва да очаквате влошаване на основните показателите на производството.

В повечето ферми опитните производители са наясно колко "поемат" басейните (клетките) и ако това ниво бъде преминато, знаят, че ги очакват сериозни проблеми. В конкретната ферма това ниво може да бъде едно, а в друга друго и това зависи от създадените условия за производство и изборът на технология за отглеждане. Дори когато "изпуснете нещата" и те започнат да се влошават, не е задължително да се стигне до срив с катастрофални загуби. Вместо това, в началото могат да се проявят леки увреждания по перките и ако следите нещата отблизо и анализирате състоянието на стадото, това може да е сигнал, че сте преминали границата.

При все това, тези симптоми не означават непременно, че рибите страдат и ако намалите гъстотата непременно ще подобрите тяхното здраве и продуктивност. Това означава само и единствено, че сте достигнали границата, над която рискът от появата на проблеми се увеличава значително.

Възниква и още един важен въпрос. Ако фермерите с опит успяват да налучкат гъстотата на отглеждане, защо са необходими научни изследвания в тази област? Много хора и неправителствени организации, които не разбират сложността на въпроса, организират кампании с искане да се намали гъстотата на отглеждане. Устойчивата аквакултура предполага етично отношение и стрикно спазване на правата на животните, но също така трябва да бъде икономически рентабилна и екологосъобразна. Необоснованото намаляване на броя на стадото може да доведе до липса на рентабилност и дори да предизвика фалити на ферми, но което е по-важно в случая, може да се окаже неблагоприятно и за самите риби.

Ето защо, аквакултурата има нужда от наръчници за добри практики, които създават условия за устойчиво производство, гарантират "благополучието" на рибата и са добре приети от фермери, търговци и крайни потребители. Добър пример за това са наръчниците за производители на пъстърва и сьомга, създадени от проф.Търнбъл (Turnbull et al. 2005; North et al. 2006; Berrill et al. 2009;), които по-късно се превърнаха в индустриален стандарт за страните от ЕС.