В края на 2011 г. бе публикувано мащабно, независимо изследване за въздействието, което оказват финансовите мерки на Европейския съюз (ЕС) от 2000 г. до днес, върху риболова и аквакултурното производство във вътрешните водоеми на държавите-членки. РИБАРСТВО.ЕС предоставя на своите читатели финалната версия на документа на аглийски език.

Кликнете за реален размер! Кликнете за реален размер!

Изследването е проведено в 21 държави-членки на Общността, където се практикува стопански риболов във вътрешни водоеми, включително България. Броят на заетите със стопански риболов лица и значението за местната икономика на сектор "Рибарство", както и наличието на надеждни статистически данни са факторите, които са определили избора на Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Литва, Полша, Румъния, Швеция и Нидерландия, за провеждане на по-задълбочено проучване.

Нред с изброените държави-членки, в изследването са обхванати Австрия, България, Чешката Република, Дания, Гърция, Ирландия, Латвия, Португалия, Испания и Великобритания.Като цяло, изследването си поставя амбициозната задача да открие елементите на въздействие, следствие от интервениране на програми на ЕС, който допринасят за създаване на добавената стойност при риболов и аквакултурно производство във вътрешните водоеми на държавите-членки и регионите.Конкретно, основните цели се свеждат до:

• Еднозначно дефиниране на определението за риболов във вътрешни водоеми и оценка на неговите граници;
• Изясняване на социално-икономическото значение на риболова във вътрешни водоеми;
• Определяне на рамката на член 33 от Европейския фонд за рибарство (ЕФР)(б.р. Виж: Регламент (ЕО) 1198/2006);
• Идентифициране на подходящи дейности, които да бъдат подкрепени от финансовия инструмент в областта на рибарството на ЕС.

На повече от 130 страници е направено изчерпателено проучване и са анализирани различните дефиниции и характеристики на риболова и аквакултурното производство във вътрешните водоеми на държавите-членки, типологизирани са свързаните екосистеми и спецификите на стопанския риболов в отделните държави, направен е системен преглед на националните законодателства и режимите на управление, оценено е социално-икономическото значение на сектора и не на последно място е резгледано съответствието на планираните интервенции по Оперативните програми с конкретните нужди.    

В съответствие със съществуващите пазарни субекти и неправителствени организации в сектор "Рибарство" на държавите-членки и регионите, всяка глава на изследването открива съществуващи различия и сходства. На основа на оценка на нуждите са идентифицирани бъдещи области за намеса (финансова подкрепа) на ЕС.

Общото впечатление от написаното за България е, че страната ни няма ясни критерии (дефиниция) за стопански риболов, но е изградила национална система за управление на рибарството във вътрешните водоеми и река Дунав, която изпълнява изискванията на ЕС за докладване на данни, водене на регистри и т.н.т. Впрочем, най-значимите риболовни флоти в Общността принадлежат на нашата северна съседка Румъния (3 459 риболовни съда) и България (1 150 риболовни съда).

Двете страни заемат съответно второ и трето място по брой на риболовни съдове, които извършват стопански риболов във вътрешни водоеми, а първото място се държи от Италия с 3 600 риболовни съда.

Както е прието в такива случаи, в изследването изрично е подчертано, че изразените мнения са отговорност единствено на авторите, не отразяват непременно възгледите на Европейската комисия (ЕК) и по никакъв начин не предвиждат нейната бъдещата политика в тази област.