Аквакултура е отглеждането или култивирането на водни организми при контролирани условия с помощта на техники, които повишат продукцията им над техния естествен капацитет. Аквакултурата е дейност, която цели размножаването и отглеждането на водни организми.

В световен мащаб се отглеждат над 150 вида, както от растителен, така и от животински произход. Най-много са рибите - морски и сладководни, мидите, ракообразните и различните водни растения. Обект на аквакултура са още някои земноводни като жаби, костенурки, крокодили и др. Аквакултурата е един от най-бързо развиващите се отрасли, особено в страните извън ЕО. Според ФАО световният добив на водни организми от аквакултура през последните 30 години е довел до двукратно увеличение на прадлаганите на пазара хидробионти. Според прогнозите, през 2020 г. половината от общата продукция от улов и култивиране ще се добива от аквакултура.

Сладководната аквакултура се подразделя на топловодна и студеноводна. Топлолюбиви риби, обект на отглеждане в България, са шаран, "растителноядните риби", черен амур, буфалови риби, лин и др. В последно време се увеличава обемът на производството на европейски и американски сом и щука. Непрекъснато нараства относителният дял на есетровите риби.

От студенолюбивите видове основен обект на отглеждане е дъговата пъстърва. Отглеждат се още ограничени количества балканска пъстърва и сивен, като производството на пъстървови съставлява 47% от общата продукция от аквакултурата в страната.

Единственият обект на култивиране в морските граници на страната е черната морска мида (Mytilus galloprovincialis). През 2009 г. производството й достига 800 тона (ИАРА).