В средата на декември 2011 г. излезе брой 54 на илюстрованото списание "Рибарство и аквакултура в Европа", издание на Генерална дирекция "Морско дело и рибарство"  (ГД "МАРЕ") на Европейската комисия. Основен акцент на броя е прилагането на екосистемен подход в Балтийско море, чрез въвеждането на многогодишни планове за управлението на атлантическата треска, херингата и цацата (балтийски шпрот). РИБАРСТВО.ЕС предоставя на своите читатели за свободен download българската версия на броя.

Рибарството в Балтийско море е насочено главно към атлантическата треска, херингата и цацата, които съставляват 94% от уловите през 2010 г. Както Черно море, Балтийско море е почти напълно затворено, а трите вида и... човекът са навсякъде. Взаимодействието между рибите и човека, застави експертите да разработят първия многогодишен план за множество видове, чиято цел е да се запази равновесието в екосистемата.

РИБАРСТВО.ЕС предлага на читателите без намеса уводната статия на редакцията на "Рибарство и аквакултура в Европа", от която научаваме повече за проблемите на прилагането на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и надеждите, които се възлагат на екосистемния подход.

"Многогодишният план е инструмент за управление на даден рибен запас, като се гарантира устойчивостта на експлоатацията му. Ако тази цел бъде запазена, планът ще успее да доведе до това рибен запас, който е на път да бъде изчерпан, да постигне ниво, което позволява експлоатацията му до максималния устойчив улов.

За щастие започваме да отчитаме успехи в областта на многогодишните планове. Някои от тях бързо доведоха до нива на разумна експлоатация на съответните рибни запаси. Например планът за херингата в Северно море, планът за пикшата в Северно море, плановете за атлантическата треска в Балтийско море, планът за аншоата в Бискайския залив.

Също така обаче трябва да се признае, че понякога е нужно време, за да могат усилията да дадат плодове. В нашите европейски морета имаме запаси, при които стриктни планове не са довели до приемливо равнище на експлоатация. Такъв е случаят например с атлантическата треска в Северно море или с червения тон в Средиземно море.

По същия начин полаганите от органите и рибарите усилия за възстановяване на балансираната експлоатация на рибните ресурси не винаги постигат заложените резултати. Развитието на популациите на трите основни вида в Балтийско море е добър пример в този смисъл. Успехът на плана за атлантическата треска и усилията за намаляване на равнището на експлоатация на херингата и на цацата явно не са достатъчни, за да има равновесие между всички засегнати запаси. Макар и атлантическата треска да е в сравнително добро състояние, то положението на цацата и херингата по-скоро се влошава.

Тук се намесва друго изискване, което Европейският съюз реши да вземе предвид при управлението на рибните запаси: екосистемният подход. Всъщност не всичко се обяснява само с взаимодействието между даден запас и човека. Рибният запас живее в екосистема, която включва и други фактори, и рибарството отчита тези други естествени фактори. Това може да е морското дъно, което страда от физическото въздействие на рибарството. Това може да са обичайни жертви на въпросния вид, които по една или друга причина намаляват или се увеличават. Това може да е и естествената среда от хищници, които преследват също този запас, за да се хранят, като например птиците, морските бозайници, акулите и големите месоядни риби, каквито са по-голямата част от успешно продаваните видове: мерлуза, пикша и разбира се, атлантическата треска.

Рибарството е само един сред много други елементи, които влияят върху развитието на рибните запаси. Ролята на отговорното управление е да гарантира, че този елемент е възможно най-малко проблемният и допринася за поддържането на естественото равновесие."