Международна единица за устойчиво развитие (International Sustainability Unit) (МЕУР) е благотворителната инициатива на Негово Кралско Височество, Принц Чарлз, принц на Уелс. Тя е създадена, за да подкрепи процесите на изграждане на консенсус по решенията на основните екологични проблеми на планетата. През последните две години МЕУР работи с водещи учени и поръчва изследвания, насочени към по-доброто разбиране на процесите на устойчивост и издръжливост на хранителните вериги.

На 3.02.2012 г. в Лондон, Негово Кралско Височество, Принц Чарлз, принцът на Уелс представи пред избрана аудитория от лидери Морската програма на неговата Международна единица за устойчиво развитие. РИБАРСТВО.ЕС представя на своите читатели свой превод на речта му и възможност за download на електронната версия на програмата.

"Ваши превъзходителства, Дами и господа, може ли на първо място, просто да отбележа колко дълбоко съм благодарен, че уважихте това събитие? Знам, че много от Вас са дошли от много далече за да бъдат тук и бих искал да изразя своята най-гореща благодарност, че дългият път не стана пречка за това. Поласкан съм, че министър Ричард Бениън (Richard Benyon) и комисар Мария Даманаки (Maria Damanaki) са тук, както и министри на Султанат Оман, Малдивската република, Република Сиера Леоне и остров Ман, служители на ООН, Световната банка, Организацията по прехрана и земеделие на ООН, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, представители на риболовната индустрия от цял свят, както и лидери от НПО общността и което е много важно, частният сектор.

Какво невероятно съчетание на знания и мъдрост! В края на деня, единственият начин, по който можем да постигнем реален напредък по някои от най-сложните въпроси, пред които е изправен нашият свят,  е с хора, които идват заедно и търсят работещи и ефективни решения.

Точно това е духът, заради който моята Международна единица за устойчиво развитие (МЕУР) Ви покани и всъщност е духът, в който тя поиска мнението на много хора през последните две години, в търсене на консенсус за по-устойчивото управление на морския риболов.

Знам, че много от Вас, които сте в залата, разбирате отлично огромното значение на това предизвикателство и колко е важно, че разискваме по проблема сега, преди да е станало твърде късно. Светът просто не може да игнорира този въпрос повече. Ето защо, ако ми позволите, бих искал да споделя с Вас основните констатации на моята МЕУР и до какви важни изводи за близкото бъдеще ме доведоха те.

Устойчивото развитие на рибарството е въпрос, който ме вълнува повече от двадесет години. Така беше, когато прекарах по-голямата част от военноморската си служба, преди повече от тридесет и пет години, в опити да избегна движещите се рибарски лодки, които извършваха нощен риболов между флотските кораби (!) - нещо, което не бих Ви препоръчал! Интересуват ме и хората, които са заети в сектора, онези които са в морето и всички останали по веригата на сушата до крайния потребител. Изпитвам необходимост да подчертая с голяма гордост, че бях съучредител на търговския съюз на продавачите на риба, който се учреди в тази зала през 1971 г., преди точно четиридесет години и това ми подсказва днес, колко отдавна бе това и колко много пречки ме спъваха през този период!

Все пак, на процъфтяващото съществуване на тази вековна институция със сигурност влияе фактът, че морският риболов е изключително важна дейност, която е далеч от икономическо или социално маргинализиране.

Замисляли ли сте се за това, колко удивителен е фактът, че морската среда притежава регенеративна способност и в бъдеще ще продължава да ни предоставя морски дарове? За съжаление, тази способност е силно отслабена и е крайно наложително да намерим начин за много по-интелигентно управление на този ценен ресурс.

Разбира се, предизвикателството да се извърши преход към по-устойчиво рибарство е само едно от редицата на необходимите действия, които трябва да се извършат за морската среда под напора на нуждата. Океаните са все по-киселинни, отпадъците от индустриалното земеделие се причина за насищане на водата с хранителни вещества и това създава мъртви зони в океаните, температурата на морската вода се повишава и все повече и повече квадратни мили от площта на моретата са замърсени с пластмасови отпадъци. Щурмът на хората към океаните на Земята е депресиращо всеобхватен. Много хора, като мен, но недостатъчно в момента - са дълбоко загрижени за всичко това. И въпреки това, програмата на МЕУР, която официално стартирам днес, ще се фокусира главно върху рибарството.

Трябва да кажа, че получих много удари през последните две години, откакто моята МЕУР започна процес на обширни изследвания и консултации, чиито резултати ни събират тук и днес, от нарастващия брой обезкуражаващи истории, свързани с рибарство, с етикет "устойчиво" или в преход към устойчивост. Не е нужно днешната история да се разглежда като мрачна и обречена на неуспех, а по-скоро като история, която таи възможността за генериране на повече доходност от успешна работа с природните дадености. Този потенциал може да бъде разкрит само, ако го управляваме добре. И това, разбира се, е истинското предизвикателство - как да гарантираме, че можем да подкрепим в дългосрочен план многообразието от предимства, които осигуряват естествените рибни запаси?

Изкушавам се да използвам аналогия, което е малко известна в момента - бизнесът на добре управлявана банка където, ако не искате да загубите Вашия спестявания, здравата икономическа логика изисква да изтеглите само дивидентите. Една добре управлявана банка приема разумни модели за разходите, които поддържат Вашия капитал непокътнат. Вие всички знаете по-добре от мен, че данните на Организацията по прехрана и земеделие (б.р. на ООН), както и от други източници за експлоатацията на рибните запаси сочат, че ние не управляваме банката, както трябва. Ние отиваме отвъд получаването на дивидент. Ние копаем все по-дълбоко в капиталовите резерви на морската екосистема, което намалява значително нейната устойчивост и ни излага на опасен риск.

Въпреки това, надеждата е тук. И точно за това исках да споделя с Вас някои от констатациите на моята МЕУР. Екипът е разговарял с експерти от цял свят, търговци на дребно и преработватели, неправителствени организации и научни звена и най-важното, с онези, които извършват риболов. И което е най-хубаво и окуражаващо, има много общо между напръв поглед несъпоставимите участници в процесите, свързани с рибарство - повече близост, отколкото можете да си представите в действителност.

Така например, повечето хора са съгласни, че риболовът трябва да взема предвид начина, по който функционира цялата екосистема. Налице е широко съгласие, относно значението на приемането на категорични и ясни методи за контрол на незаконния риболов. Също така е ясно на мнозина, че сегашният икономически модел, който подкрепя голяма част от подсекторите на риболовната индустрия, се нуждае от значителни корекции. Всички са единодушни, че стимулите трябва да защитават поминъка и да допринасят за генериране на растеж, но в същото време те трябва да бъдат проектирани така, че да дават възможност на бъдещите поколения също да се възползват от облагите.

Това, което намирам за най-поразително и може би дори изненадващо е степента, до която в различни части на света е постигнат напредък в утвърждаването на по-устойчив подход към риболова. Мисля, че е справедливо да се каже, че общото впечатление от това, което се случва с рибарството е доста депресиращо. Това е историята за постоянна свръх-експлоатация, преследвана от перспективата за колапс.

Това със сигурност е част от картината, но докладът на моята МЕУР, който ще се публикува днес (б.р. 03.02.2012 г.) ясно показва, че това съвсем не е цялата картина. От Норвегия до Намибия и от Япония до Перу има вдъхновяващи примери за добри практики, които започват да се трансформират в по-големи улови, по-високи доходи и по-сигурни работни места.

Има толкова много примери на добри практики, че е не само окуражаващо, че това всъщност може да се направи, но е жизненоважно, че те се копирани и разширяват своя обхват. Те представляват ясно послание на надеждата, че не е задължително да станем свидетели на продължаващ спад на запасите от риба, като някаква неизбежност. Наистина, има жизнеспособни алтернативи и това е моята надежда, че като акцентираме на тези примери, моята морска програма ще помогне да се докаже, че нещо може да се направи и да се постигне консенсус за това как може да се направи.

Изключително окуражаващо е да знаем, че държим в ръцете си инструментите и експертния опит за възстановяване на рибните популации в Световния океан. Разбира се, подобно на повечето въпроси, свързани с по-доброто управление на природните ресурси, съществува огромна сложност и много зли сили дебнат в детайлите, но в опита да съберем на едно място волята, предизвикваща промяна, позволете ми да очертая това, което виждам като три основни области за действие, с което да се подпомогне нужният мащаб на промяната. Те ще бъдат основни моменти, върху които ще бъде съсредоточено продължаващото внимание на моята морска програма.

Преди всичко, ние се нуждаем от надеждна информация. За да има някакъв шанс за вземане на правилни решения, които отчитат коректно нуждите на сложниите морски екосистеми, е жизненоважно да разбираме по възможно най-добрия начин какво се случва под вълните. И ако тази информация се използва по най-добрия начин, ние трябва да насърчим повече от онези динамични отношения, които са толкова ефективни и вече съществуват между науката и рибарството.

Второ, съществува спешна нужда от достатъчно финансиране за подпомагане на прехода от неустойчиво към устойчиво управление. Както винаги, въпросът на преходното финансиране е абсолютно ключов, точно както е с надеждата да спасим каквото е останало на тропическите гори. Прочетох много оценки за това, колко е необходимото финансиране за постигане на устойчиво развитие на риболова в световен мащаб - например, Програмата за околна среда на ООН го оценява приблизително на 0,1% от световния БВП. Но каквато и да е оценката, със сигурност ще бъде изключително полезна стъпка да се направи задълбочен анализ на пропастта между необходимото и съществуващото днес - от правителствата, от благотворителните организации и от агенциите за развитие. След това вероятно ще бъдем в състояние да идентифицираме откъде може да дойде допълнително финансиране и никога не се знае, дали анализът няма да послужи, за да подскаже погрешно адресирани субсидии, които биха могли да бъдат пренасочени или дори премахнати, за да се постигне по-положителен принос.
----
Безспорно съм обнадежден, че някои организации експериментираха успешно с иновативни пазарни стимули за постигане на по-устойчиво развитие на риболова. Намерението на МЕУР е да се постигне консенсус, относно пропорционалното увеличение на някои от тези механизми и как предходния капитал да бъде разгърнат максимално добре.

Третият момент от дейността на МЕУР е да се опитаме и да създадем по-обвързан, по-колективен подход. Убеден съм, че ако можем да изградим партньорства между онези подсектори в рибарството, които са готови да се променят, с частния сектор на доставките, с учените, които събират полезна информация и с онези, които могат да предоставят съответното финансиране, бихме могли да постигнем необходимата промяна. В това е моята надежда, а моите МЕУР намерения са да работим с всички заинтересовани страни, за да създадем ясен модел как да се направи всичко. Като част от процеса, аз съм изключително доволен, че успяхме  да припознаем двадесет водещи експерти в рибната промишленост, които са готови да действат като "посланици". Те бяха събрани от всички краища на света и любезно се съгласиха да съдействат, най-малкото като катализатори, за да провокират дебата за практическите стъпки, които да бъдат предприети, за да се премине към по-устойчиво управление на рибарството.

Трябва да кажа, че съм обнадежден, тъй като тази година обещава да бъде особено натоварена с инициативи. Има много възможности за постигане на напредък по отношение на устойчивия риболов. По-късно този месец, The Economist ще бъде домакин на океанска среща на високо равнище в Сингапур. През май, за първи път Европа ще бъде домакин на Световния конгрес по риболова (б.р. става дума за шестото издание на конгреса), който ще се проведе в Единбург (Шотландия). През юни инициативата Rio Plus-20 организира ден на океаните в Бразилия. В ход е и реформата на Общата политика в областта на рибарството на ЕС, а годишната конференция за морски храни (Seafood Summit) ще се проведе през есента в Хонг Конг. Искрено се надявам, че всички тези събития, а и не само те, ще доведат до бъдещ напредък и че в последващите години устойчивото развитие на риболова ще стане правило, а не изключение. Ако това се случи, без никакво съмнение можем да положим основите за по-добро икономическо развитие, за по-солидни и устойчиви крайбрежни общности и по този начин да обезпечим по-добра прехрана за населението на Земята.

В действителност, ако постигнем устойчиво развитие на риболова в глобален мащаб, аз вярвам, че това би могло да бъде повратна точка за света. Въздействието ще бъде почувствано далеч извън рамките на риболовния сектор. И аз не мога да не подчертая колко важно би било това. Ние трябва да предотвратим това, което често откривам в разговори и което е отчайващ фатализъм, че няма и най-малък шанс за смислени решения, относно възможностите за обвързване на нуждите на хората с устойчивото използване на природните дадености. Макар и да не могат да го заявят публично, има много хора, които вече са решили, че нищо не може да се направи, за да се избегне катастрофата. И не на последно място, защото вярват, че по-естествено за човека е да предпочете краткосрочната печалба пред дългосрочно стопанисване на ресурсите. Все повече потребители изискват все повече стоки, твърдят те, а това тласка Земята към точката на екологичен колапс и няма какво да се направи по въпроса.

Е, аз си позволявам да вярвам, че тази необходимост не е определяща. Не е присъщо на природата да се провали. Така че и на нас това не ни е присъщо. Точно както природата се преобразява, в нашата природа е да се трансформираме, особено когато сме придобили знанията да го постигнем. Ние притежаваме качеството да насочим нещата в най-правилната посока и да постигнем по-добър баланс, чрез правилно разбиране и след това да процедираме съобразно хармоничната система на природата. От казаното дотук е ясно, че можем да преуспеем от дивидентите, осигурени от Световната екосистема, само ако обединим работата си върху решенията на проблемите и като насърчим тяхното широко приемане и подкрепа.

И както казах, ако съумеем да постигнем баланс, което без съмнение е трудна задача, бихме могли да дадем шанс на вдъхновението и увереността да завоюват нови територии. Ето защо Ви призовавам да работим заедно в предстоящия етап и да надграждаме вдъхновението, осигурено от много лидери, които днес са с нас, в тази зала, да тласнем нашия свят в положителната посока, както нашият опит и дори инстинкти ни подсказват, че е напълно възможно".Бихме искали да отбележим нашето изключително удовлетворение от факта, че РИБАРСТВО.ЕС е единствената българска медия, която публикува информация за инициативата на принц Чарлз и по този начин правим съпричастни нашите читатели към благородната загриженост на Негово Кралско Височество за бъдещето на нашата планета!