Тези дни Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) извади позабравеното предложение за изменение и допълнение на  Закона за рибарството и аквакултурите(ЗРА), което беше спряно на изнесеното заседание на Комисията по земеделие и гори в 41 Народно събрание на Република България в гр. Бургас от 15.07.2011 г.. Ние вярваме в разума на публичната администрация и за това в статията предлагаме на нашите читатели да поразсъждаваме заедно, относно нуждата от поправки на закона в този момент.

Законът за рибарство и аквакултурите е от 2001 г., но претърпя своите най-големи изменения и допълнения през 2006 г.. Към онзи момент, промените бяха наложени от поетите ангажименти в предприсъединителния процес по Глава 8 „Рибарство”, за транспониране на Европейското законодателство в областта на рибарството и аквакултурите. Изготвянето на новите текстове и процедурата по съгласуване и приемане изискваше постоянен ангажимент на администрацията за повече от година, но в този процес бяха включени не само структурните звена на Министерството на земеделието и храните, а на практика цялата държавна машина. И това е естествено, защото съгласно Конституцията на Република България законът има висша юридическа сила и урежда трайно обществените отношения.

Направихме това пояснение съвсем не случайно. С него искаме да акцентираме вниманието на аудиторията върху публичните разходи за административното усилие по промяната на един закон, в случая Законът за рибарството и аквакултурите и върху високата отговорност на изготвящите предложението, за трайно уреждане на обществените отношения в сектор «Рибарство» (б.а ключовата дума е «трайно»).

Нека разгледаме поотделно двата акцента, в контекста на предложенията на Европейската комисия за реформа на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), които трябва да влезат в сила през 2013 г. и предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), който също трябва да стане факт през следващата, 2013 г. С други думи, нека си дадем ясна сметка за последствията от приемането на поредните изменения и допълнения на ЗРА до края на 2012 г.  

По отношение на публичните разходи, въпреки усилията на автора, не бе възможно да се достигне до точна оценка. Въпреки това можем с увереност да посочим, че в работата по изготвянето на поправките ще бъдат ангажирани десетки държавни служители за месеци напред. Към това трябва да се добави работата в Министерски съвет и в Народното събрание, включително заседанията на водещата Комисия по земеделие и гори. Нека добавим също финансовите разходи на неправителствения сектор, включен в този процес и не на последно място пропуснатите ползи, които ще генерира бизнеса от несъответствия и рестрикции, следствие от липсата на хармонизация на ЗРА с реформираната ОПОР и новите възможности, предоставяни на страните-членки с ЕФМДР.

Последното съвсем не бива да бъде подценявано, защото административният капацитет на държавната администрация не е неограничен и ангажирането на нейното внимание в посока на промени в ЗРА ще я лиши от възможност да се концентрира върху много по-важните задачи с подготовката на новата Оперативна програма, изготвянето на Стратегически план за развитие на аквакултурното производство, подготовката на Национална програма за научни изследвания и иновации, належащата работа по промените на наредбите, свързани с усвояването на средствата от Европейския фонд за рибарство и т.н.т.

След всичко казано, можем да посочим две прогнозни цифри за левовата равностойност на административното усилие, които я ранкират. По наши изчисления минималната цена, която трябва да заплати българският данъкоплатец за промените на ЗРА в този момент е между 50 хил. и 70 хил. лева и това не включва пропуснатите ползи за бизнеса. Дори беглият опит да изчислим потенциалните загуби на сектора от липсата на съответствие с регламентите от пакета за реформа на ОПОР и ЕФМДР ни води до загуби за десетки милиони левове. Ако решите да поспорите за цифрата, направете справка с моментните нива на усвояване на средствата по Оперативна програма за развитие на сектор «Рибарство» 2007 – 2013 г., които се дължат до голяма степен на липсата на адекватна, стимулираща и отчитаща българските условия  нормативна уредба.

Що се отнася до втория акцент, свързан с приемане на изменения и допълнения на ЗРА, които не отчитат тенденциите в рибарската политика на Общността и мащабите на промените, следствие от регламента за ЕФМДР, ще посочим съвсем пунктуално и прагматично до какво би довело това:

• Реформираната ОПОР налага на държавите-членки изискване за многогодишно управление на рибните запаси и екосистемен подход, чрез прилагане на многогодишни планове и гаранции за устойчивост, при спазване на принципа на предпазливост. Нито едно от тези ограничения няма своето отражение в ЗРА, в резултат популацията на калкан намаля 10 (десет) пъти за пет години и видът е пред сериозната заплаха от унищожение, а състоянието на повечето стопански ценни видове продължава да бъде неизвестно. Това са загуби за риболовната и рибопреработвателната индустрия, които възлизат на милиони левове, в рамките на всяка от следващите календарни години;
• Забрана за изхвърлянията на улов. Промените в ОПОР вменяват на държавите-членки задължението техните риболовни кораби да разполагат с необходимото оборудване, позволяващо им пълно документиране на всички дейности по улова и преработката на риба, с което ще се контролира спазването на задължението за разтоварване на целия улов. Това задължение няма отражение в ЗРА. В резултат, бъгарските риболовни оператори за пореден път ще бъдат лишени от регламентирана подкрепа, което не може да не се отрази на ценовите характеристики на техните продукти от риболов и да поречи на тяхната конкурентноспособност;
• Повишаване на доходността на риболовния сектор, чрез въвеждане на система за прехвърляеми дялове за улов (концесии), за кораби с дължина над 12 метра и за всички съдове, използващи теглени уреди. Изискването няма отражение в ЗРА. По данни от анализа на въздействието, направен по искане на Комисията, до 2022 г. тази система ще доведе до повишаване на доходите с над 20 %, а на възнагражденията на екипажите - от 50 % до над 100 %;
• Подкрепа за дребномащабния, крайбрежен риболов. Изискването има своето финансово измерение и в предложението на Комисията за регламент за Европейски фонд за морско дело и рибарство, но няма никакво отражение в ЗРА. Тъй като дребномащабният крайбрежен риболов обуславя социалната структура и културната идентичност на черноморския регион, крайно наложително е да се закрепят законово разграниченията за риболовни съдове с дължина до и над 10 метра, с всички произтичащи от това последствия за поминъка и бъдещето на рибарските общности.  С други думи, ЗРА трябва да бъде инструмент на политика, основана на дългосрочна визия за устойчиво развитие на дребномащабния риболов в България;
• Развиване на устойчив сектор на аквакултурата. От държавите-членки се очаква до 2014 г. да подготвят национални стратегически планове за отстраняване на административните бариери и за поддържане на екологичните, социалните и икономическите стандарти в аквакултурното производство. Изискването няма отражение в ЗРА. Липсва и визия у администрацията за опростяване на административната тежест и насърчаване на националното производство, а България има отлични дадености за производство на  биологична аквакултура с най-висока пазарна стойност;
• Подобряване на научната база. На държавите-членки ще бъде поверено събирането, поддържането и обменът на научни данни, относно рибните запаси и въздействието на риболова върху отделните водни басейни. За целта държавите-членки трябва да създадат национални програми за научни изследвания и иновации. Текстът няма отражение в ЗРА и България ще бъде лишена от възможности за научно обосновани действия по управление на рибните ресурси. Повече от това, за пореден път страната ще се лиши от възможности за качествена, научно-обоснована политика и управленски решения, свързани с пълноценното прилагане на реформираната ОПОР;
• Нова пазарна политика, основана на по-големи права за сектора и повече информация за потребителите. Няма отражение в ЗРА. Трудно е с няколко думи да обобщим огромното изоставане на страната в тази област, но не можем да не отбележим нуждата от кардинален, нов подход в регламентирането на правата и задълженията на организациите на производителите и браншовите организации и тяхната роля в колективното управление, наблюдението и контрола на процесите в сектора;
• Европейски фонд за морско дело и рибарство. България няма никаква идея за управлението на средствата по линия на този фонд. Липсва всякакъв анализ и оценка. Няма визия и няма отражение на механизмите за управление и контрол в ЗРА. За съжаление, от  предложението за регламент на фонда е видно колко силно са обвързани получаването на средствата и ефективното прилагане на ОПОР. Следователно, всяко забавяне може да се окаже фатално за бъдещата Оперативна програма.

Можем да продължим с изброяването, но и казаното е достатъчно, за да се «прокрадне» съмнение у непредубедения читател към избрания подход на държавната администрация и «ползите» от неговото прилагане.

На трето място ще посочим желанието на Европейската комисия (подкрепено с решение на Европейския парламент от 13.09.2011 г.) да създаде Регионален консултативен съвет (РКС) за Черно море до 2015 г.. Европейската практика сочи, че Регионалните консултативни съвети допринасят за управлението и експлоатацията на живите водни ресурси, като създават условия за трайност в икономическите отношения на заетите с риболов и производство, развиват екологичната култура и отстояват принципите за отговорен риболов и не на последно място са трансмисия между Европейската комисия и администрациите на държавите-членки. Следователно, невземането в предвид на тази възможност и отказът от регламентиране на взаимодействието на държавната администрация и РКС в ЗРА, въпреки огромния, наднационален потенциал на тази структура, ще бъде изключително недалновидно и ще лиши рибарската общност и България като цяло от полагащата й се роля в съвета, с всички произтичащи от това негативи.

В действителност, всичко казано до тук можем да поставим под общия знаменател на националната политика в областта на рибарството. И точно тук, за пореден път се сблъскваме с нежеланието на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да прави националноотговорна политика в тази област.

Как да съвместим представата ни за такава политика с декларираното намерение на администрацията да поправи настоящия ЗРА през 2012 г. и незабавно след това, но вече през 2013 г., да се започне цялата процедура от начало, за да изготви нов закон, чието приемане остава в неопределеното бъдеще.

Защото националноотговорна политика в областта на рибарството и аквакултурата означава да се разходват разумно и пестеливо средствата на данъкоплатците, особено в период на икономическа криза, да се цени времето и да се подкрепят предложенията на родния бизнес, да се използват в максимална степен позитивните възможности, които предоставя ОПОР, да се изведе в национален приоритет аквакултурното производство, да се отварят възможности, а не да се създават рестрикции, да се облекчават административните и регулаторни режими, да се създават възможности за иновации и конкурентноспособност на сектора, да се създават предпоставки за диверсификация и механизми за трайна заетост и равенство на половете, да се насърчава колективното начало и да се подкрепят рибарските общности, които извършват дребномащабен риболов с конкретни, законоворегламентирани процедури и т.н.т.Секторът е уморен от имитацията на дейност и заобикаляне на проблемите. Със сигурност той може да потърпи още няколко месеца несъвършенствата на този закон, но няма да прости на администрацията липсата на перспектива за развитие и конкурентноспособност. А те, заедно с истинска, националноотговорна политика могат да бъдат обезпечени само от нов закон, който отчита реалностите и създава мостове към бъдещите приоритети на ЕС в областта на рибарството.