Според изследване на Европейската комисия (ЕК), между 10 и 50 на сто от морските обитатели и морските екосистеми са в процес на възстановяване, следствие от застой в развитието или деградация, причинена от външни (човешка дейност) фактори. В резултат са идентифицирани пет стратегии за успешно възстановяване, с които РИБАРСТВО.ЕС запознава своите читатели в настоящата статия.

Кликнете за реален размер! Кликнете за реален размер!

Преди да пристъпим към разяснение на изследването на Комисията е добре да дефинираме по-ясно понятието "възстановяване", с оглед на неговото използване в тази статия.

Възстановяването често е следствие от комбинация от фактори, които ограничават експлоатацията, предлагат по-добра защита на уязвимите местообитания и което е най-важно, предлагат сериозна политическа подкрепа и активно приобщаване с последващо включване на местната общност в инициативата.

Няма съмнение, че човешките дейности са навредили и увреждат морската среда. Има десетки хиляди примери в тази посока, но сякаш най-шокиращият по своя мащаб и едновременно, отлично документиран случай, е петролният разлив в Мексиканския залив, който причини ужасни щети на местната екосистема. Друг, не по-малко стряскащ пример е провалът на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) на ЕС, за който наскоро призна в свой специален доклад Европейската сметна палата (б.р. Виж Специален доклад 12/2011 на Европейска сметна палата). В действителност, европейските учените, а и не само те, редовно предупреждават, че ако нищо в политиката на хората към моретата не се промени в обозримо бъдеще, ще последва неминуем колапс на европейските и световни рибни запаси.

Въпреки това, не всичко е загубено и дори в момента могат да бъдат посочени някои успешно проведени дейности, свързани с възстановяване на сериозно увредени морски популации и екосистеми. За съжаление в тези, както и в други случай е трудно да бъдат предварително и точно дефинирани периодът на възстановяване, частта от вредите, които ще бъдат компенсирани и всички фактори, които ще подпомогнат процесите на възстановяване.

С тази задача бе натоварен изследователски екип, частично финансиран по проекта "Тезей" (THESEUS) на ЕК, който успя да дефинира следните пет стратегии за успешно възстановяване:

• повишаване на обществената информираност и заостряне на вниманието на политическата класа;
• приемане на съответна нормативна уредба и прилагане на планове за управление;
• намаляване на човешкото въздействие (намеса);
• опазване или възстановяване на биологичното разнообразие в екосистемата;
• дългосрочно планиране, тъй като възстановяването може да отнеме десетилетия, особено за видове, които имат дълъг живот и обитават сложни екосистеми.

За да достигнат до своите изводи, изследователите са проследявали редица параметри на общата картина на възстановяването на морските екосистеми, по-важните от които са необходимото време за възстановяване, степен на възстановяване и основни движещи сили. След това били идентифицирани необходимите действия за управление на средата и косвените социо-културни фактори, които трябвало да гарантират провеждането на всички необходими дейности по възстановяването. Нещо повече, направен бил анализ на социо-културната среда и на тази база били отдиференцирани мерките, които следва да се прилагат поотделно от природозащитници, политици, заинтересовани обществени групи и т.н.т.

Изследователите открили, че около 10 до 50 на сто от морските гръбначни видове и екосистеми показват известни признаци на възстановяване, въпреки че рядко достигат предишните равнища на изобилие, а това категорично не е достатъчно, за да се обърне процесът в световен мащаб. Като цяло, възстановяването се катализира от множество фактори, които  работят заедно. Например, от предишно изследване ставало ясно, че 95 на сто от възстановяването при устията на реките и бреговата линия е резултат поне отчасти от намаляване или забрана за експлоатация, 72 на сто от мерки за опазване на местообитанията и осем процента от контрол на замърсяването. В 78 на сто от случаите, възстановяванията били следствие от действие на два или повече фактори. Във всички случаи, особено значение са имали намаляването на експлоатацията и ограничаването на причините за загуба на местообитанията на видовете, обект на възстановяване.

Докато намаляването на човешкото въздействие върху околната среда е важно, природозащитниците и политиците трябва да се споразумеят за прилагането на активни мерки, като осигуряват нужното качество на водите и създаване на подходящо местообитание за застрашените видове. Едновременно, успешното провеждане на  възстановяването зависи от значително по-широк кръг от обстоятелства, които на пръв поглед изглеждат пренебрежимо незначителни. Например, промяна на културните възприятия у местната общност, така че местните хора да започнат да подкрепят целите на кампанията, намаляване на търсенето, за да се облекчи натискът върху експлоатираните ресурси и не на последно място, правна защита за застрашените видове.

За съжаление, възстановяванията не водят до достигане на предишните нива на изобилие. Проучванията на различни морски популации и екосистеми ни водят до нерадостния извод, че в много редки случаи се постига пълно възстановяване и достигане на предишните, исторически нива.Като правило, колкото по-голяма е нанесената вреда, толкова по-малко е възможното възстановяване.В допълнение, възстановяването на популациите, в които средната продължителност на живота е голяма, отнемат по-дълго време. Същото се отнася и за по-сложните екосистеми. Възстановяването може да отнеме много повече време, ако даден вид или екосистема са били напълно унищожени и понякога зависи от подходящи мерки за реинтродукция (повторно въвеждане в средата).