Риболовът е изконно историческо занимание и поминък на милиони хора, живеещи на крайбрежните морски, океански и речни зони. В отделни случаи (някои островни групи) риболовът е животът и битието на цели народи. Днес той е подчинен на законови норми, които гарантират устойчиво развитие.

Световният улов на риба достига своя пик от 96 млн.тона през 2000 г. и постепенно намалява до 90 млн.тона през 2003 г. (последната, за която има данни в световен мащаб).

Страната с най-голяма консумация на риба в света е Китай, следван от Япония. САЩ е на трета позиция.  Сред "Топ 20" в списъците за улов и консумация, според National Geographic e Перу (второ място по улов, но не е в Tоп 20  по потребление, защото перуанците ядат малко морски дарове).

В последното десетилетие риболовът в България бележи тенденция към устойчивост с леко повишение на количествата за сметка на улова на рапани. През 2009 г. в Черно море са уловени 7 394 532 кг., а  до края на октомври 2010  - 8 324 697кг. риба и нерибни хидробионти.

Общо добивани от дивата природа чрез стопански риболов са 34 от видовете, обитаващи Черно море.

Българският черноморски риболовен флот наброява 2 334 риболовни съда, от които 713 не са извършвали улови през 2010 г. С улови под 100 кг. са 347 съда. Стопански улов в Черно море се извършва и от 112 пасивни риболовни уреда - “даляни”, характерни за нашите географски ширини.